На 21-ви януари 2007 г., в 4.30 сутринта, полицаи нахлуват в дома на непълнолетния А. Д. Нашият съратник бива задържан в Първо РПУ за 24 часа под предтекст, че е участвал в нападение над чужденец в подлеза на НДК. След това бива прехвърлен за 3 дни в сградата на националното следствие на булевард Г.М. Димитров. Там А.Д. бива подложен на системен полицейски тормоз – различни психо-атаки, побой (всеизвестен начин за признаване на несъществуващо обвинение) и отказ на свиждане с родителите му . След нагласено “разпознаване” от запис на видео-камера на А. Д. е повдигнато обвинение за “опит за убийство”. То е повдигнато единствено, за да се оправдае по някакъв начин незаконното му задържане. Версията на полицията е, че в подлеза на НДК е имало сбиване на български младежи с чужденци от нигерийски произход. Според органите на реда подбуден от ксенофобски убеждения А.Д. е участвал в организрано нападение над нищо неподозиращи и беззащитни нигерийци. След инцидента той успял да се измъкне и да се “укрие” в дома си. Интересно, ако той наистина е виновен за нещо и е искал да се укрие, както твърдят от полицията - защо не се е укрил другаде, а точно в дома си, където логично би било първото място, където да го потърсят?
Докато е в следствието, А.Д. е подложен на непрестанен психически тормоз, държан е през цялото време заключен с белезници и му е отказано да пие вода. Дознателят, който води този следствен фарс знае, че обвиненията са абсурдни и нагласени, и затова в дома на задържания е извършен полицейски обиск. Целта му е да се намери нещо ново, за което да се хванат. Като “доказателство” е иззет нож с който уж е извършено нападението. Но за жалост на полицията експертизата доказва напълно абсурда на това “доказателство”. Срещу А.Д. изведнъж е предявено ново обвинение - “оказване на съпротива” при ареста в собствения му дом. Той бива освободен след четири дни престой в следствието и намесата на адвокат. На 08.02.2007 г. обвинението за съпротива при арест е прекратено с постановление на Софийската прокуратура. Делото за “опит за убийство” обаче продължава и се стига до абсурдната присъда от 5 години затвор, крепяща се единствено на показания на “свидетел”, който всъщност е направил такива показания в началото, а по-късно се е отказал от тях. Абсурдът е пълнен – А.Д. не бива разпознат от нигерийците, нито от свидетеля.

Припомняме, че за сходен друг случай, в който австралийски антифашист и анархист закла млад Българин насред столицата на София съда все още не се е произнесъл, а според последните индикации се готви поредна позорна присъда като тази на английския лумпен Майкъл Шийлдс. В същото време за нападение, за което няма никакви доказателства, непълнолетният (по времето на случката) А.Д. е осъден на 5 години затвор за това, че уж е ранил негър. Припомняме също така, че в същата любима наша държава Абсурдистан преди само няколко седмици един Български редови полицай беше осъден за това, че защитава Българското знаме, а срещу граничен полицай беше заведено дело, че защитава границата на държавата. Какво излиза в крайна сметка? Освен, че е престъпление да защитаваш страната си - престъпление е и да си Българин. Ако пък стане така, че те убият - животът ти със сигурност не струва толкова, колкото този на която и да е африканска маймуна.

Общоизвестна е истината, че правителството и казионните медии показват това “шокиращо” престъпление с цел отклоняване на вниманието на обществото от социалните и икономически проблеми в България. Помощник в това се явяват десетките правозащитни организации, които не са нищо повече от инструмент за дискриминиране на Българите в собствената им държава. Националистите пък за пореден път биват заклеймявани като фашисти, расисти и ксенофоби, защото в последно време все повече хора разбират, че именно те имат най-ясен поглед върху политическите процеси и единствени предлагат реална алтернатива за спасение на страната. Факт е, че срещу националните активисти се провежда системна кампания от страна на политиците и техните марионетки в полицията. Чрез нея те искат да всеят страх и объркване в средите на националистите. Ние си даваме ясна сметка, че нападките срещу нас няма да спрат, но и знаем че делото ни е справедливо. Това ни дава сили да продължим напред. Ние не се срамуваме и разкайваме за нищо. Солидарността е оръжие! Нека го използваме срещу враговете си!

Работна група “Справедливост за А.Д.” към Altermedia - България

Призоваваме всички свои читатели да разпространяват въпросния текст навсякъде, където могат, за да може гласа ни да се чуе и заедно да помогнем на съратника в беда.

Източник: Altermedia България

Съчувствам!Но за съжаление,не мога да помогна.Сам съм...